Литература

Трагичните измерения на героичното в "Обесването на Ва

Трагичните измерения на героичното в Обесването на Ва
(0 от 0 гласували)

ТРАГИЧНИТЕ  ИЗМЕРЕНИЯ НА ГЕРОИЧНОТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО

“ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

 

І. В какво намират проявление трагичните измерения на героичното в стихотворението?

1.      Жанрът на творбата – ЕЛЕГИЯ – предполага трагични преживявания на лирическия герой, като основни чувства се определят тъгата, разочарованието, скръбта.

2.      Формата на творбата наподобява класическа ситуация на ОПЛАКВАНЕ.

3.      Темата за СМЪРТТА  и отношението на лирическия Аз към нея също предопределя трагизма на преживяванията.

4.      Заглавието: съобщава конкретно събитие, думата “обесване”, името на героя са предпоставка за трагични преживявания.

5.      Основното чувство на СКРЪБ се внушава от текста на цялата творба.

6.      Основен мотив е НАДГРОБНИЯТ ПЛАЧ, който съответства на формата на творбата.

7.      Основен проблем – тревогите на конкретната личност /лирическия Аз/ за шансовете на надеждата сред гласовете на смъртта.

8.      Кой говори? – ЛИРИЧЕСКИЯТ АЗ

9.      С кого говори? – адресатът е “майко моя”=”родино мила”.

ІІ. Как е разработен основният мотив за надгробния плач?

А/ Що е мотив? – в човешкия живот има важни ситуации, които са характерни, постоянно повтарящи се, независими от времето и пространството, в които се случват. Тези ситуации оставят впечатление за нещо трайно и важно – от тях се раждат мотивите в художествената литература.

1.      Скръбта по загиналия е дълбоко разтърсващо емоционално състояние, породено от смъртта.

2.      Смъртта в традиционния смисъл е загуба, разрушаване на хармонията в човешкия свят, невъзможност за връщане.Самият мотив за смъртта в стихотворението е изведен от връзката на героя с родината.

3.      Плачът /риданието/ е реакция на  тази непоправима загуба и като мотив е вплетен в емоционалната основа на творбата.

Б/ Как е разположен мотивът за плача в творбата?

-         …защо тъй жално, тъй милно плачеш? – 1.строфа, 2.стих

-             Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,.. – 2.строфа, 1.стих

-             Плачи! – 3.строфа, 1.стих

-         …жените плачат, пищят децата. – 4.строфа, 4.стих

-         …плач без надежда… - 5.строфа, 3.стих

ИЗВОД: Скръбта е обхванала цялата природа, тръгвайки от вътрешното Аз на лирическия говорител / изразено чрез риторичните въпроси, възклицателните изречения, използваното междуметие /ох!/, обръщението към майката, психологически мотивирано от високата степен на скръбното чувство, а повелителното изречение в третата строфа подготвя обективния разказ за скръбта, който обхваща всичко./

В/ в стихотворението природата е символично пространство, в което са разположени героичното и трагичното. Как текстът го доказва?

ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРИРОДАТА

СИМВОЛНИ ЗНАЧЕНИЯ

1. ВРЕМЕТО

-         зима – утвърдена алегория на смъртта /подобен смисъл се открива в “Политическа зима”, “Зимни вечери” на Смирненски/

-         парадоксалното е, че в това стихотворение зимната картина е с преобладаващ черен цвят, който съответства на смърт и на политическа тирания/ назоваващи епитети:черна робиня, черно бесило; предмети, които се асоциират с черното: гарван, псета,вълци,гроб,изсъхнали тръни/

2.ПРОСТРАНСТВОТО

-         самотното поле /сравнение със символичното значение на полето в “Х.Димитър”/

-         “глас в пустиня” подчертава атмосферата на самотност

3. ЧОВЕКЪТ

-         индивидуалният персонаж в образа на В.Левски – герой, лишен от активност;

-         ако в “Х.Димитър” смъртта на юнака ще доведе до продължение на борбата от други, то тук индивидуалната гибел значи гибел на целия народ /един син, Българийо/;

-         сред останалите персонажи /старци,жени,деца/ липсват мъжете, което обрича общността, представена като семейство, обитаващо един дом, имащо една майка:България, на безнадеждност.

4. ЖИВОТИНСКИ СВЯТ                                                      -     гарванът, вълкът – традиционни 

                                                                                                        митологични същества, свързани

                                                                                                         с подземния свят, представени в

                                                                                                         неалегоричен смисъл;

                                                                                                  -      алитерацията на съгласните “г”,”р”,

                                                                                                         “з” подсилва злокобността

4.      Бесилото се превръща в център на всемирната скръб

А/ символ на смъртта;

Б/ илюстрация на конкретен факт, заложен в заглавието;

В/ на него  “виси със страшна сила” юнакът;

Г/ централни образи – на жертвения син, Родината – майка /символи на скръбта/

ИЗВОД: Бесилото се превръща в атрибут на насилието и произвола, но и символ на непримиримата готовност да се жертваш в името на майката-родина. То разделя и свързва майката –родина и нейния Един син. Бесилото създава ореол на святост, затова в творбата има момент на възхвала, изразена не по худ.път, а по-скоро в скрития смисъл на текста, защото в живота съществува диалектическо единство между скръбта и нейното надмогване.

 

 

 

Трагичните измерения на героичното в

Коментари