Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. до 6.

Астрономия - (от гръцки език- „закон на звездите”) е наука, изучаваща небесните тела и явления извън пределите на земната атмосфера като звезди, планети, комети, галактики и реликтовото излъчване. Обект на изучаване от страна на астрономията са образуването и развитието на Вселената, нейната еволюция, както и физическите и химическите свойства на небесните тела и техните движения.

Астрономията е една от най- древните науки, използващи научния метод още по времето на Древна Гърция. Задълбочени и систематични наблюдения са били извършвани дори по-рано. В исторически план наблюдения, извършени от астронавтите любители, са допринесли в значителна степен за извършването на важни открития, като астрономията до ден днешен остава една от малкото съвременни науки, при които любителите играят важна роля, особено при откриването и изучаването на краткотрайни явления.

В Древна Гърция и ранните човешки цивилизации, астрономията се състои главно в астрометрия- изучаване на позициите на небесните тела. През Ренесанса астрономи като Йохан Кеплер и Исак Нютон поставят основите на небесната механика, чиято математическа формулировка позволява предсказване на движението на небесните тела под въздействието на гравитацията. Модерната астрономия, посредством методи като спектрален анализ и директни наблюдения като тези на космически апарати, изучава състава и произхода на небесните тела.

Текстът може да се определи като:

Кое от посочените явления е вярно според текста?

Астрономията е наука, която:

С кое от твърденията не може да се довърши текста: Модерната астрономия. . . . .

Кое от посочените твърдения е вярно според текста?

Какво означава според текста небесна механика?

В кой ред отношението между съществителните имена е различно от отношението между съществителните имена в другите редове?

В кой ред не е използван фразеологизъм?

В кой ред думите не са антоними?

В коя от двойките няма същото отношение както при двойката лист- тетрадка?

В кой ред е използван научен термин?

В коя дума има правописна грешка?

В кой ред не е допусната правописна грешка?

В кой ред е допусната правописна грешка?

В кое от изреченията е допусната граматична грешка?

В кое от изреченията не е допусната правописна грешка?

В коя от подчертаните думи е допусната грешка? Войниците (а) , възрастни (б) мъже, брадясали (в) , с огрижени (г) лица, вървяха бавно.

В коя от подчертаните думи не е допусната грешка? Неможейки (а) да приемат животът (б) в робство, оцелелите четници от Хаджи- Димитровата (в) чета намират обежище (г) в съседна Румъния.

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

В кое изречение не е допусната пунктуационна грешка?

Коя от творбите не е проза?

Основният тон в „Майце си” от Христо Ботев е:

Какъв художествен похват е използван в подчертаните стихове? Глухо и страшно гърмят окови. . .

Кои качества не са присъщи на Ботевия лирически човек?

Идеята: ”Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира” е разкрита в :

Посочете невярното твърдение. Кой пее в „Хаджи Димитър”?

В стихотворението „Моята молитва” Христо Ботев утвърждава Бога на :

Допишете твърдението: В стиховете от „Елегия” „смок е засмукал живот народен / смучат го наши и чужди гости” ритмичното повтаряне на групата съгласни „см” е стилистично изразно средство, което се нарича . . .

Кое от следните твърдения е невярно за стихотворението „До моето първо либе”:

Коя Ботева творба съдържа всички изброени опозиции: робство-свобода, дом-път, родина-чужбина, свобода-смърт, смърт-безсмъртие:

В Ботевите творби „До моето първо либе”, „Хаджи Димитър”, „Обесването на Васил Левски”, „На прощаване” общ е мотивът за:

Поантата в стихотворението „Хаджи Димитър” е в стиха:

Кой ред е излишен?

Заглавието на единствената Ботева лирическа книга е „Песни и стихотворения от Ботйова и . . . . .

На кого от близките си хора Ботев не посвещава стихотворение?

В кое Ботево стихотворение се открива сходна картина на народните мъки?

. . . Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на вратът му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце и нозе, и ум и воля и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри. . .

(”Народът вчера, днес, утре”)