Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.
В главата "Бай Ганьо в операта" Алеко Константинов за пореден пат показва конфузните ситуации, в които героят попада в резултат на агресивността и нахалството си.