Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция , които настъпват след 1956 г.

Художественото слово отразява опита на личностите да осмислят живота си. Не просто да го разкажат, а да изследват неговите абсурди и несъответствия, взаимосвързаности и определеност. Художественото слово е опитът на човек да разбере света и себе си и връз

Човешката драма в романа "Тютюн" от Димитър Талев ...

В селското стопанство са заети 26,2% от общо 2943351 заети в икономиката като цяло. Съществуващата тенденция през последните години за увеличаване броя на заетите в частния сектор се запазва и през 2000г..

Тютюнопроизводството е типично за нашата страна. За неговото развитие благоприятстват почвено -климатичните условия, богатия производствен опит на населението, развитието на агробиологичната наука, развитата промишленост за тютюневи изделия и др.

Романът “Тютюн” е художествено изображение на националния живот преди и по време на Втората световна война. В епически разгърнатите пространства на творбата се преплитат множество сюжетни линии, различни герои, съсловия и класи. Конфликтната сложност на т

Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в "Осъдени души", тютюнът в "Тютюн").

В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

"Тютюн" – роман за границата между две епохи Проблемът за самоунищожението на силната личност в романа "Тютюн" Образния свят в романа "Тютюн"

"Тютюн" е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл се свежда до тема от Стария Завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика