В своята трагедия "Антигона" Софокъл обръща внимание на две еднакво важни и определящи историята на човечеството качества – властта и отговорността...

Пети век преди новата ера, под небето на Тива ,на театрална сцена се играе трагедията на Софокъл "антигона".Годините сте заличат много - сте се изгубят ...

Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Христа, когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето.

Античната драма открива трагични­те дълбочини на човешката духовност чрез творчеството на Софокъл.

В хода на драматичния конфликт Софокъл изяснява нравствените ценности и законите в човешкото общество, от ко­ито се ръководят героите на творбата.

Според Аристотел героите на Со­фокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят.

Трагедията "Антигoна" на Софокъл е наречена от Аристотел образцова трагедия. За творбата се твърди, че е прослава на атинската демокрация и че заклеймява всяка еднолична власт.

В драматургията на Софокъл човекът заема особено място. Той има свобода, на действията, които все пак са ограничени. Над героя властва знамение, извънземна сила или предопределе­ние на съдбата му.

Драматургията на Софокъл, появила се през V в. пр. Хр., художествено интерпретира от нова творческа позиция пробле­ма за човека и съдбата.

Представата за света, за вселената е представа за двуликост - светът се явява едновременно и светлина - космос (хармония), и мрак - хаос.