Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Христа, когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето.

Античната драма открива трагични­те дълбочини на човешката духовност чрез творчеството на Софокъл.

В хода на драматичния конфликт Софокъл изяснява нравствените ценности и законите в човешкото общество, от ко­ито се ръководят героите на творбата.

Според Аристотел героите на Со­фокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят.

Трагедията "Антигoна" на Софокъл е наречена от Аристотел образцова трагедия. За творбата се твърди, че е прослава на атинската демокрация и че заклеймява всяка еднолична власт.

В драматургията на Софокъл човекът заема особено място. Той има свобода, на действията, които все пак са ограничени. Над героя властва знамение, извънземна сила или предопределе­ние на съдбата му.

Драматургията на Софокъл, появила се през V в. пр. Хр., художествено интерпретира от нова творческа позиция пробле­ма за човека и съдбата.

Представата за света, за вселената е представа за двуликост - светът се явява едновременно и светлина - космос (хармония), и мрак - хаос.

Софокъл поставя в пиесите си типични за времето въпроси. Проблемът за отношението към религията, за конфликта между човешка­та и божествената воля, за честта и благородс­твото е актуален и днес.

Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.