През деветдесетте години на миналия век българските творци долавят разрушителните сили на града, който нахлува в святото и неприкосновено човешко пространство - душата. Още дядо Славейков в своята поема за извора на българската чистота и неизкушеност пред

Пенчо Славейков принадлежи към първото поколение, едно ново поколение в българската култура, което свързва литературната традиция на Възраждането с модерното самосъзнание на творческата личност, характерно за началото на века