Активната в социален план личност на експресионистите предусеща социалната разруха и катаклизми и затова в експресионистичната литература най-съществената тема се явява тази за промяната.

Срещата на българина с чуждия свят е проблемен център на националната литература.

Българската литература от епохата на Възраждането-същностни белези и периодизация.Това е тема на доц.Странджева и влиза в изпитният и конспект.Успех на изпитите!!!...

Никакво преломно историческо събитие няма в България на границата между ХIХ и ХХ век. Но именно в това сравнително спокойно време на краткотрайната българска буржоазна belle epoque, когато вече са отшумели Освобождението, Съединението

В епохата на Възраждането (1762–1870) и до края на ХIХ в. българската литература вече е положила своите основи като жанрово-стилова система от новоевропейски тип,създала е своя традиция, натрупала е класически ценности с писателското дело на творци като..

Литературата през ХVІ-ХVІІ в. е литература на поробеното българско общество. В нея активно навлиза обикновения живот, а не забравеното величаво минало

Символизмът е второто – водещото проявление на модернизма в българската литература. Ражда се в резултат на променената позция на лирическия човек и на твореца към света – разочарование от обективните стойности и от реалната действителност...

Eдва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия “бай Ганьо”...

Именно на патриарха на българската литература Иван Вазов се пада мисията да издигне от бездните на вековете българския национален пантеон - духовен храм, в който да намерят място героите и ценностите на нацията ни...

Гео Милев се вписва в модернистичното русло на българската литература през 20-те години на ХХ в. социалните сътресения и трагични събития преди и след Септемврийското въстание от 1923г., кризата на доверието в институциите и традиционните ценности...