За своя дълъг живот (1850-1921) Иван Вазов вижда обичната си родина неколкократно променена. Времето се мени, моралните норми и ценности също. Идеалът на твореца обаче е неподвластен на събитията. Той винаги остава един, изразяващ се в понятието - отечест

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж.

Иван Вазов написва одата "Българският език" в отговор на твърденията, е езикът ни е груб и неизразителен. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашият език да съществува и да се развива.

Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

Във всяко свое произведение големият български писател Иван Вазов намира повод да изрази безпределната си любов към родината, към която той питае безусловна и безкрайна преданост, която люби и истински обожава.

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Първоначално Вазов публикува повестта "Чичовци" в пет последователни броя на в. "Зора" от 1885 г. и поставя мото"Див глог питомно грозде не дава"...

Цикълът "Епопея на забравените" от Ив. Вазов е посветен на най – изявените личности и най – великите събития от епохата на Българското възраждане.