Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин. Връзката автор

Елин Пелин е автор, който издига националната ни характерология до универсални наблюдения над човешката душа, автор чиято истинска тема е преди всичко самия пъстър, многообразен и прогиворечив живот.

В творчеството на Елин Пелин откриваме реализъм и дълбоко познаване на българската душевност.

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век.

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село.

Самият Елин Пелин определя творбата си "Под манастирската лоза" като "най-хубавата" и "най-човечната".

Елин Пелин често бива определян като певец на селото. Голяма част от творчеството му е посветено именно на живота в българското село, като по този начин изразява личният си поглед върху човешкия свят.

Дълбоко свързан с народа, наследил демократичните и хуманистични традиции в нашия културен живот, Елин Пелин пренася през цялото си творчество своята голяма любов към обикновените селски хора, носители на високи нравствени добродетели.

Голяма част от творчеството на Елин Пелин е посветено на живота в българското село. Писателят изгражда образа на малкия човек-бедния селянин в неговия делничен ден, в обикновена житейска ситуация.

В творчеството на Елин Пелин българското село е синтетичен образ, обединяващ различните естетически лица на човешкия свят