Мозайката на живота,въпросите и отговорите , които търсим ....

Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна....

Любовта е както радост, така и мъка и страдание. Да се отдадеш на един човек и да го обичаш с неговите недостатъци, грешки и характер е велико, но и много трудно. Хората смятат,че любовта върти света, но не и аз....

всичко е описано вътре

Неведоми са пътищата Божии. Пред всеки рано или късно се изпрачва стълба. Стълбите водят нагоре. Като всяко нещо обаче в този живот – има две лица.

Есе на тема "Страх от живота и смелост на живот"

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска-това е суровият, нелицеприятен живот, макар и истински...

Бог – създателя ни, ни е създал да се раждаме еднакви, еднакво добри. Но кога човек се превръща в змия, в злодей, кога започва да се радва на чуждото нещастие, кога започва да живее на принципа „Аз съм добре кога Вуте е зле.”? Да всички се раждаме еднакви

Това послание на Далчев за безсмислието на човешкия земен път, послание което превръща живота в зла измислица. Авторът ни говори под формата на изповед от първо лице, но творбата не е интимно откровение, а художествено поднесен философски размисъл....

Въпросът за смисъла на живота търси своя отговор във всички времена и епохи. Още в древността, когато на стените на един храм в Делфи неизвестен човек е написал думите "Човече, познай себе си"...