Светът е многолик, превратен и невъзможен. Светът е измама, коварство и любов. Светът е надежда, която спира времето и го връща назад…

Текстолингвистично есе (по книгата на Пол Рикьор) "Светът на текста" от страна на писателя и от страна на читателя...

Може ли светът да бъде съвършен? Възможно ли е изобщо това? Може би всеки човек си е задавал този въпрос. Всеки иска най-доброто за себе си, следователно се стреми към това...

Любовта е толкова стара, колкото и светът, който ни заобикаля. Тя е най-святото и прекрасно чувство, което човек може да изпита...

Колко прост, и в същото време колко сложен може да бъде светът!

Не е ли пародия всичко около нас? Светът се събужда за нещо красиво, но заедно с това се пробужда и тъмнината в душите.

Може би светът все повече се превръща в класицистичната комедия "Тартюф", все повече и повече хора започват да приличат на героя.Според мен това не е никак хубаво!...

Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

Днес светът е пълен с много и различни проблеми, които го водят към по-лошо и по-лошо. Всеки ден ставаме свидетели или научаваме за все по-големи трагедии и събития, които не е трябвало до се случват.

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...