Природата е заложила в човека непрестанен стремеж към усъвършенстване и нови знания.Човек се ражда с книгата.Та нали още непроходило,малкото дете с интерес разглежда книжката с картинки и малко по малко опознава света..

През цялото си съществуване досега човекът е взаимодействал с природата. Правил го е преди, прави го сега и ще продължи. С увеличаването на потребностите на човека, се увеличава и въздействието му върху природата...

опазване на природата и резултатите от необмислените ни действия

Ние, хората, в голяма степен допринасяме за съдбата на поколенията след нас, влияейки пряко или непряко на процесите, съпътстващи развитието на земята...

Влияние на културата върху природата

Природата е фактор и условие за съществуването на човека, а самият човек е „висше нейно творение”.

Свобода на човека да решава сам съдбата си и да има съзнание на господар над природата във времето на Ренесанса...

Още като се вслушам в предложението си, ми изниква изобилието. Изобилието около мен и изобилието вътре в мен. Едновременно и около мен, и вътре в мен, както се проявява холограмата.

Какво всъщност означава съвършенството?Хармония между душата и разума?Хармония на човека с природата с и останалите около него?Или уникални знания,които човек притежава и който биха направили умът му напълно съвършен?А може би всичко това заедно?

Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство,с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата”.