Понякога литературната история си прави странни експерименти и шеги - за авторите на посредствени произведения информацията е богата; за творци, чието дело е влог в художествената и обществената мисъл, се знае малко или почти нищо.

Можe би нещата опират до вечната нужда на човека да вярва в нещо. Митове, истории, религии – било то реалност или илюзия, те съществуват и винаги ще дават повод за съмнение. Но за да открием истината, трябва да подлагаме нещата на съмнение...

Всъщност едва ли е необходимо сензации от този род да поддържат вярата ни в съществуването на толкова силна и толкова всеотдайна любов, каквато са изпитвали героите на Шекспир. Защото всекидневието ни често ни представя подобни измерения на любовта...

Елисавета Багряна пресъздава в стихотворението "вечната” образа на жената – създаваща и съхраняваща тайнството на живота. Заглавието отвежда към мотива за прераждането на човешката същност, за унаследяването на родовата памет...