Есе за нуждата от положителен пример в днешния, лишен от духовност свят. Връщане към възрожденските идеали и стремления. Усещане за родното българско.

Една малка книжка, един неизвестен човек приел монашеското име Паисий Хилендарски, една картина на Иван Мърквичка и стиховете на Вазов за непознат и бледен монах, пишещ пред жумяща лампа. Достатъчно ли е това за днешния българин, за да твърди, че...

Всяка епоха ражда велики личности, които определят нейния облик, оформят идеите и движат събитията напред. В недрата на Българското възраждане се ражда и се изправя един забележителен човек, който има поглед за потребностите на епохата.

Кое остава в паметта ни? Кое избледнява и изчезва напълно? Едва ли има българин, който при споменаването на Паисий и "История славянобългарска", да не си спомни неговите думи: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин..

В повестта патриархалната атмосфера е в конфликт с идеята, че човек може сам да твори съдбата си.

Разработка на тема по литература. Обръща се внимание на поуката скрита в "История славянобългарска" на Паисий за днешните българи.

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.