Човекът е недлим от природата. не само защото без нейните елементи е невъзможен неговия строеж, но и защото без нея е невъзможно неговото съществуване...

Tрагедиите не се създават непрекъснато в литературният процес. Има цели епохи, лишени от съзнание за трагичното.

Неволно се питам как е възможно един човек да има толкова много социални роли и веднага си отговарям - това е Христо Ботев - един образ за страстно обожание, една памет за дълбоко благоволение, едно име за девиз на всяка праведна борба....

Още от дълбока древност човечеството се е научило да се справя с всяка една ситуация. Духовността играе водеща роля в това, защото чрез нея човекът вярва в себе си и своите възможности...

По света страданията на хората са много и най-различни. Те варират от глупави капризи, до сериозни обстоятелства, свързани с неизлечима болест или друга човешка драма...

Съвременният човек живее чрез чувствата си и въпреки че познанията му за света са ограничени, намира стимули за съзидание. Човекът не може да се примири, че индивидуалният (субективният) живот е безсмислен - смъртта слага край на всичко и утехата...

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тези загадки: любовта и омразата. Любовта е съзидателното начало....

Всеки човек е творец.Не вярвате ли? Огледайте се,това е толкова очевидно! В своя съзнателен живот всеки от нас непрестанно твори. Твори, когато подрежда мислите в главата си, за да достигне дадена цел. Твори, даже когато измисля някое нелепо оправдание...

Човекът извървял пътя си от безумното насилие до мълчаливия размисъл е готов да се съжали за постъпките си. Природата понесла камшичения удар през "лицето" на шипковия храст е готова да им прости, ако се вгледат в себе си и преосмислят постъпкит

Различните митологии дават различни трактовки относно Сътворението и появата на човека, но безспорно близки в едно – човекът е венецът на природата, най-съвършеното Божие творение, а неговият живот е само миг от Вечността..