Човекът е личност не като социално същество (философско есе)...

Човекът е мяра на всички неща този ренесансов принцип е част от големия механизъм

Със създаването на света се появява и човекът. Още от раждането си той започва да се бори така да се каже със зъби и нокти за своето място в обществото. Преминава през много изпитания, за да се изгради като личност...

Можем ли да променим съдбата си? Никой не може да знае, докато не опита. Може би хората, на които ние искаме да приличаме и се възхищаваме са тези, които са пробвали. Какво ни коства опитът - нищо, но защо никой не опитва да бъде различен?...

Осмисляйки заглавието, в моето съзнание се пораждат няколко въпроса: какъв е човекът, достигнал до тези прозрения и какъв е поводът да стигне до тях...

Може би тези думи имат повече противници отколкото привърженици, защото всеки човек смята, че бедите не му се случват случайно. Хората винаги обвиняват някой друг за виновен, но понякога не осъзнават, че може би това е "съдбата"...

Човекът заема особено място в света. Той не притежава цялата истина за нещата. За да потърси отговор на въпросите, които го вълнуват, за да открие истината за нещата, които го заобикалят...

Екзистенциализмът или така наречената Философия на съществуването...

Постъпките се пораждат от това как живеем, мислим, от изборите, които взимаме. Сами създаваме това, което сме. Важното е да сме „някой”, независимо от социалният си статус, отколкото да се опитваме да бъдем „някой друг” като забравяме...

Има милиарди хора на този свят.Различни раси,етноси,култури,езици,но всички ние въпреки различията и начина си на живот се стремим към едно и също нещо-щастието,безметежното спокойствие на радостните дни и еуфорията от сбъднатите копнежи...