"История славяноболгарская" не е художествен текст, но присъствието й в програмата по литература е задължително не само защото жанровият синкретизъм е характерен за значителна част от българската възрожденска литература, особено в нейното начало

Какви биха могли да бъдат критиките на Паисий към днешното общество...

Пълната история на щастието,ако някога бъде написана, ще трябва да обхване различни теми. Тя би трябвало да е история на възгледите за щастието, защото те са се променяли през различните епохи.

Понякога литературната история си прави странни експерименти и шеги - за авторите на посредствени произведения информацията е богата; за творци, чието дело е влог в художествената и обществената мисъл, се знае малко или почти нищо.

Историята не е само първото ренесансово произведение в българската литература, но и първата родова книга на нашия народ, не случайно наречена " Евангелие на българищината".

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска...

Посланието е ясно - българинът не трябва да се отмята от своя език и вяра, защото сме само едни българи на таз земя и няма други като нас. Това е посланието на 21-то столетие. Какво би станало ако всеки българин се отметне от своя език и култура?...

България е една страна с много богата история и култура, съществуваща векове наред. Българският народ е дал толкова много на културната история не само на Европа, но и на целия свят...

Кое остава в паметта ни? Кое избледнява и изчезва напълно? Едва ли има българин, който при споменаването на Паисий и "История славянобългарска", да не си спомни неговите думи: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин..

Далече,далече...във времето ,наречено национално пробуждане,един човек се заема с нелеката задача да събуди българите от техния"мъртвешки сън",като им разкрие историята за тяхното сътворение....