Критическите клишета го ръкополагат за патриарх на нашата духовност, народната признателност го обявява още приживе за народен поет. Едно е сигурно – новата ни национална душевност не би се оформила пълноценно, ако не е Иван Вазов.

Едно есе за Иван Вазов,свързано с неговия творчески път и неговите произведения.

Името на Вазов бе и ще устане символ на народна гордост,и символ на българската литература,защото неговото име е устанало и до ден днешен в историята като идол на българската възрожденска литература.

Есето е свързано с произведението на Иван Вазов "Дядо Йоцо гледа"...

С това прекрасно стихотворение на великият ни писател Иван Вазов започва читанката ми за първи клас. И днес 8 години по-късно, когато прочитам тези стихове...

Патриархът на българската литература Иван Вазов написва цикъла "Епопея на забравените" след Освобождението на България, разочарован от следосвобожденската действителност....

Вазов е болезнено чувствителен към всичко, свързано с национално-историческата ни памет и с опазване на родовото ни самосъзнание...

Когато пише тази поема превърнала се в ода,той го прави с чувство и голямо художествено майсторство,което е чак завидно.Ето защо картината която вае Вазов с думи всякаш оживява и читателят чувства динамиката,ритъма на епохата.

Още в предговора към първото издание на стихосбирката " Сливница" Вазов с препълнено от законна гордост сърце посочва истинския " виновник", изнесъл на гърба си подвизите чудеса по време на Сръбско-българската война...

В цикъла "Епопея на забравените" Иван Вазов пресъздава историческата и художествена правда за една епоха на утвърждаване на народностния дух, на величие и безпримерен героизъм.