В света няма двама еднакви човека. Хората се отличават един от друг по цвета на кожата, косата, очите, формата на носа и ушите, строежа на фигурата, характера и още повече – по финансовото състояние....

Отдавна полунощ минава. Опустял е и градът. Тихи са улиците, върху които отекват хиляди човешки съдби. Замислям се за него, живота. Чудна плетеница е той, непрестанна борба и вечен стремеж. Мисля си за любовта....

Едва ли можем да си отговорим точно и конкретно на този въпрос. Тя няма начало, няма край, няма точна дефиниция. Няма образ, няма мирис... Всичко е едно чудо... чудото, наречено любов...

Има много неща, без които човешкия живот няма смисъл. Може би най-важните от тях са домът и семейството...

Вярата, надеждата и любовта са три много силни чувства. Човек ги изпитва при различни поводи, но те винаги за признак на доброто в него...

Обича ме…не ме обича. И една маргаритка! Кой ли не е броил, вярвал, надявал, късайки малките листенца на изящното, нежно цвете. Кой ли не е усещал аромата и вкуса на любовта...

Есе върху повестта на Емилиян Станев “Крадецът на праскови”.

Политици; икономисти, политолози, историци и какви ли още не пишат статии, призиви, обръщения, статистика за това време, изпълнено с толкова изпитания, реформи, новости, надежди, очаквания и все така!...

Любовта е щастие и страдание, радост и болка. Да обичаш означава да даваш, да споделяш и да получаваш. Да си зависим от любимите и те да са зависими от теб...

В стихотворението си Христо Ботев се отправя към все основни теми - любовта към своето либе и дългът към родината.