Есе върху повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови".

В този документ има две есета................................

Обикновено смятаме свободата за нещо, което е ясно само по себе си....

Кой твърди, че лицемерието е нещо лошо?! По своето речниково значение то е: поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечиеи доброжелателност. Но защо е заклеймявано като порок?!

Мъртви са душите, неузнали Словото. Празен ще е пътят, неводещ към Бога. Човек се ражда два пъти, защото той е изграден от два неразривно свързани елемента - плът и дух.

Героизмът, той се крие във всеки от нас.Макар за някои дълбоко в сърцата им, той все пак е там...

В поезията родината на първо място е свързана с майката, тук понятието вече добива и емоционален смисъл, чувствата и емоциите са способни да ни отведат навсякъде в търсене на щастието,мира и хармонията в нашия свят...

Всеки човек има определени ценности в своя живот. Лично за мен най-големите ценности са любовта към семейството, любимия човек и Родината.

Уважението е нещо, което е важно всеки човек да има, не само към себе си, но и към околните. Какво обаче е уважението. Много хора го разбират и определят като способност да предадеш на другия внимание и вяра в собствените му възможности...

С произведенията си много автори оставят послания към поколенията - едни подтикват да бъдем по-добри към ближните си, други пък съветват да не се предаваме пред нищо, следвайки мечтите си, трети учат на морални ценности...