В творбата си "Чичовци" Вазов засяга проблема за липсата на солидарност между хората, разделението по националния въпрос и разрива между думи и дела...

С първите си стъпки и първите думи, които изречем в опит да опишем заобикалящия ни свят, започваме своето така наречено индивидуално развитие...

Истинското приятелството е повече от познанство. То е силна връзка, бисер, който търсиш цял живот , общуване – с думи и жестове, сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време.

Разказът на Николай Хайтов "Дервишово семе" е написан в аз-форма. Изповедта веднага приковава вниманието на читателя. В произведението липсва "равното време". Няма предисловия. Още първите думи от текста въвеждат към "авантюрното

Повярвали в правдата на Дон Кихот, понесени от вихъра на неговатa вяра в тържеството на доброто и справедливостта, ще вървим напред с думи, озарени от надежда в утрешния ден...

Понятието "героизъм" е широко застъпено в литературата. То е обект на размисли за поети и писатели вече векове наред. А хората проявили героизъм биват увековечавани чрез думи в книги, чрез паметници и музеи...

Отечество, татковина, родина – обзеха ли ви патриотичните чувства само с прочитането или изричането на тези думи? Да си признаем честно – едва ли. Защо? Отговора е колкото прост, толкова и сложен...

Когато пише тази поема превърнала се в ода,той го прави с чувство и голямо художествено майсторство,което е чак завидно.Ето защо картината която вае Вазов с думи всякаш оживява и читателят чувства динамиката,ритъма на епохата.

За мъдростта сигурно са написани и казани най-красивите думи. И всички те са верни. Защото - кой ще се наеме да разсъждава за мъдростта, ако поне веднъж не се е насладил на тайнствената й красота?...

Кое остава в паметта ни? Кое избледнява и изчезва напълно? Едва ли има българин, който при споменаването на Паисий и "История славянобългарска", да не си спомни неговите думи: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин..