Психопатологичните конфигурации, които човешката екзистенция приема в клиниката, са резултат от диспропорция между лицето [the person] и неговата уязвимост.

Изменените в резултат на човешката дейност естествени (първични) биоценози са се превърнали във вторични (градски, ниви, насаждения) т.е. в антропогенни биоценози.