Понятие - Международното договорно право е отрасъл на Международното право, представляващ система от правила и принципи, определящи реда на сключване, влизането на договора в сила, действието, прекратяването, спирането или изменението на международния дог

Сравняването на правните системи, съседстващи на географската карта, е дело толкова древно, колкото и самата наука. Изучаването на 153 конституции на гръцките и на варварските градове лежи в основата на трактата на Аристотел за политиката.

Има различни критерии,но водещо значение имат предметът на правно регулиране ( с кои обществени отношения се свързва) и методът на правно регулиране (по какъв начин се регулират тези отношения).

Важен елемент в механизма за координиране на националното участие в институционалните структури на Европейския съюз са т.нар. работни групи.

Съвременната правна теория приема, че правото се разделя на две големи области: публично право (ius publicum) и частно право (ius privatum). Това разграничение, както и обособяването на частното право като обективно такова се свързват с името на римския ю

Международните организации са сравнително нов субект на международното публично право и като такъв притежават комплекс от права и задължения, и юридическа способност за самостоятелни международни действия.

Обективно ГП – съвкупност от правни норми с определено съдържание.

Терминът идва от латинското „obligation”, което означава „задължение”. Същевременно думата „облигация” е и вид ценна книга. Но в ОП терминът „облигация” се използва в първия смисъл.

Oще в първобитното общество, където са се основавали не на законови, а на морални и религиозни задължения – напр. Обща издръжка на бременните жени и децата, старите хора чрез отделяне на продукти за храна;

Средновековието – църковни общности и манастири, където бедните, болните и старите са намирали храна и подслон.; цеховото застраховане – за сметка на вноски на членовете на цеха и др.;