От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.

Стиховете му за революцията са възторжени и патетични. Те не са стихове за революцията в действие, а стихове на мечтата за революционна промяна на несправедливия свят.

В "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски поставя проблема за промяната, довела до деградация на човешката личност.

Христо Смирненски е роден и твори в време на социална несправедливост. Той е принуден да работи от малък за прехраната си. Сблъскал се с реалноста той започва да описва живота на бедните и неоправданите, започва да описва душата...

Христо Смирненски започва да пише в период, когато националното ни културно пространство е наситено с богати и изключително разнообразни философски, естетически и социално- политически идеи...

Страдание и състрадание в цикъла "зимни вечери" 1 в поетическия цикъл на смирненски "зимни вечери" централен е проблемът за човешкото страдание, в което поражда смазващо усещане за безизходност. в тази лир. творба е моделиран свят на

Цветарка" започва с една от най-красивите, природно-пейзажни картини сътворявана в цялата българска литература...

Традиционно литературната критика нарича Христо Смирненски "певец на града".Неговите стихове са плод на преживяното,изтраданото и трагичното кротко битие в крайния квартал на София...

В цикъла "Децата на града" авторът внушава своето съчувствие и състрадание към хората от социалните низини чрез система от опозиции между характеристиките на града и на лирическите герои...

"Слънчевото дете" на българската поезия създава представа не само за смисъла на живота но и за слисъла на смъртта.