И Дебелянов, като повечето творци от първото десетилетие на ХХ век, се насочва към разкриването на своя вътрешен свят в поетична форма.

Минорните настроения в поезията на Димчо Дебелянов са характерна особеност на лиричните послания. Те носят усещане за акварелна пречистеност на постоянно изливаща се, сякаш от самата душа на поета, невидимо струяща тъга. Носталгията по нещо непостигнато..