Йордан Йовков е разказвач-мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието.

"Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона. Алеко Константонов пише тези фейлетони няколко месеца преди смъртта си. Героите не са действителни лица. Те са социални типове, родени от конкретната обществена действителност.

"По жицата" е разказ за човешката съпричастност и състрадание към чуждото нещастие, без които животът е немислим. Героите са поставени в на пръв поглед една обикновена ситуация, в която са подложени на изпитание вярата, състраданието и надеждата

Всеки от героите в "Разни хора,разни идеали" е носител на някакъв тип обществено поведение. Макар и различни по своята същност, не е трудно да се намери и прилика между тях, а именно липсата на нравственост, именена ценностна система...

Комедията "Тартюф" на Жан-Батист Поклен – Молиер е остра сатира срещу лицемерието на Божиите служители и срещу глупостта на догматиците. Лицемерието като нравствено зло става основен художествен проблем. То е мотив, който конфронтира героите...

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.

Героите на Омир в поемата "Илиада" са готови на саможертва и приемат смъртта като част от славата, затова я посрещат с достойнство...

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Възрожденската епоха винаги поражда най– дълбоки мисли и чувства у Вазов. Последните робски години с бурните си събития, с борбите и героите вълнуват поета...

Сънят като човешко състояне е тълантливо представен от Иван Вазоввъв втора глава на повестта "Немили-недраги". Съновидението е превърнато от писателя в интересно, по-различно художествено разкритие на героите.==

Своя поетичен цикъл "Епопея на забравените" Вазов създава, за да прослави родолюбието и жертвоготовността на героите от националното ни възраждане...