Въпречи, че темата за развитието на информационното общество е добре коментирана в публичното и научното пространство, съществуват известни разногласия, както при точното дефиниране на информационното общество, така и при определяне на факторите и/или

Икономическото развитие на България преминава през два основни периода на промени и на преход от планова към пазарна икономика.

В условията на пазарна икономика и промяна на социално-икономическите нагласи на трудещите се в България от съществено значение за постигнатите резултати в трудовия процес има мотивацията за труд.

Веднъж медиите се разглеждат като комуникации, а друг път - като културни индустрии. Все по-често се налага и подходът на изследването им като идеологически апарат на обществото.

Местното самоуправление в България има хилядолетна история: по-дълга отколкото на българската държавност. То е съществувало в една или друга форма дори и когато националната държава не е присъствала на политическата карта.

Икономическото развитие предполага провеждането на икономическа политика, чрез която държавата, като основен субект реализира основните цели на общественото икономическо развитие.

С бързите промени в световната икономика през последното десетилетие и необходимостта от динамични структурни реформи в Европа и по-специално в страните в преход, изследванията на икономиката в сянка придобиват особена популярност.

Земята е фундамент за осъществяване на всяка човешка дейност -селскостопанска, изграждане на промишлени предприятия, инфраструктура и населени места.

От дълго време в макроикономическата теория се разглежда въпроса за брутния вътрешен продукт и темповете на неговото нарастване.

Икономическият растеж се изразява в продължителното увеличаване на съвкупната продукция, създадена в националната икономика.