Стихосбирката "Сън за щастие" е една от най-значителните творби на Пенчо Славейков, която оставя авторът като утвърден лирик в българската литература...

Основни изживявания са копнежът по тихо щастие и хармония, самотата, меланхолията, сдържаната тревога; копнението е основно състояние на духа на лирическия герой...

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

Епик и лирик, критик и мислител, вътрешно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство.

Лириката на Пенчо Славейков е художествен „пристан” на мълчание и лирична тъга. Мисловният покой „пронизва” образите, отдалечава ги от обекта на изображение и те ...

Епик и лирик, критик и мислител, вътрешно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство.

Сборникът “Сън за щастие”е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков,вдъхновена от красотата на природата,от бляна за щастие и от идеала за хармония...

В българската литература името на Пенчо Славейков се свързва с модерния етап от развитието й. Като идеолог и културен водач на кръга "Мисъл", поетът има цялостна философска концепция за изкуството и защитава свободата на твореца.

Анализ на "Ни лъх не дъхва над полени", "Спи езерото" и "Во стаичката пръска аромат"

"Ни лъх не дъхва над полени" изгражда статичен образ на една природна картина, придружена с чувство за бодрост и щастие.