Анализ върху четвърта глава на повестта "Маминото детенце" на Любен Каравелов.

В нравоучителната повест "Маминото детенце" Любен Каравелов изобразява живота на българските чорбаджии и възпитанието, което те дават на своите деца.

Белетристът Любен Каравелов насели прозата си със запомня¬щи се образи, които отвеждат към жизнени човешки типове на въз¬рожденската ни действителност...

Дори и най-критично настроените към белетристиката на Любен Каравелов литературни историци признават "Българи от старо време" за "най-хубавата от всичките Каравелови повести" (Б. Пенев)...

Епохата, в която живее и твори Любен Каравелов – Възраждането, се характеризира с големи промени в мисленето и стремежите на българите. Основен е стремежът към свобода – лична, социална, политическа.

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българска Литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели от Паисий Хилендарски до Добри Чинтулов и Любен Каравелов - стои цяла пропаст.

"Българи от старо време" е уникална по своя сюжет творба, в която белетриста Любен Каравелов влага всичко от себе си, за да опише колоритността и същността на българина от онова време. С известна сатиричност и благодарение на своите двама главни

Захари Стоянов, летописецът на Априлското въстание, в своите "Записки" изразява преклонението си към делото на Любен Каравелов...

Повестта на Любен Каравелов "Маминото детенце" пренася читателя в епохата на Българското възраждане. Това е времето, в което домът, сговорът и семейните ценостти са на почит.

Стегнат и сбит вариант на плановете на Васил Левски и Любен Каравелов. Планове, програми, общи събрания....