Неутолимата жажда на Дебелянов за душевна тишина, за покой в бащината къща, в света на миналото е намерила вдъхновен израз в стихотворението "Да се завърнаш...".

В тази елегия лирическият субект живее единствено с виденията на детството.

Той нямаше нито една опорна точка в действителния свят, в който се чувствуваше отхвърлен, почти парий сред едно гъмжило от лилипути, когато е повече от ясно, че беше духовен аристократ, един непризнат княз...

Основен мотив в Дебеляновата поезия е мотивът за страданието, родено от разминаването между стремежа към щастие и неговата измамност, между стремежа към бленуваното идеално битие на духа и несъвършенството на човешката природа.

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото.

Елегията “Да се завърнеш в бащината къща” е лирическа изповед на модерната душа – пронизана от трагизъм, раздвоена между минало и настояще, между мечта и реалност. Текстът се вписва в цялостното творчество...

Родният дом в елегията е назован с името на бащата. (бащина къща) и обитаван от майката. ...

Стихотворението "Да се завърнеш в бащината къща", известно и със заглавието "Скрити вопли", е едно от най-популярните и характерни за Димчо Дебелянов стихотворения ...

„Ненужните” вече, „с кръв опръскани писма”; „кой е той”; „клета майчина ръка” — това са фрагментите, намекващи всъщност единственото важно у мъртвия „враг” — неговата участ на човек.

Димчо Дебелянов ,,Черна песен''..........