България, българинът, българката – това е центърът на неговата вселена. Възхвала на България, любов и грижа за България, вяра в България – това са основните вълнения в неговия емоционален свят...

Воден от любовта си към България, Вазов ú посвещава творчеството си. Поетът защитава ревностно всичко родно (народ, история, природа, език) от неоснователните обвинения на хулителите му...

Техният безкористен патриотизъм и себеотричане в името на народ и родина писателят противопоставя на егоизма, бездушието, кариеризма в следосвобожденска България.

В повестта си "Немили-недраги" Иван Вазов пресъздава образа на българския хъш в предосвобожденската епоха на България, когато смелите родолюбци изправят срещу жестоките турски поробители в борба за освобождението на своя народ...

Първите десетилетия след Освобождението са свързани с редица разочарования за България. Най-общо този период може да бъде наречен "време на излъганите надежди".

Въпроси от рода "Къде е мястото на малка България в общия дом на Европа?"се задават непрекъснато. Различни политици, общественици и в нашия случай – писатели се опитват да дадат отговор не само на този въпрос.

Както и други национални шедьоври, влезли в съкровищницата на световната литература — както "Пан Тадеуш" на Мицкевич, както "Клетниците" на Юго — най-хубавият роман за България е писан в изгнание.

Първите десетилетия на ХХ век за България са свързани с горчиви равносметки. Поредица от три войни води до национална катастрофа, в рамките на която родното трагично се разпада. След септемврийското въстание кризата на националните идеали се изявява...

Любовта към България е основно чувство в творчеството на Иван Вазов. Неговото преклонение пред родното има разнообразни измерения...

Книгата се състои не само от разказаните истории, а въвежда в самата ситуация на разказване. Разказвачът е спътник на героя ( бохемския кръг "Весела България" ). Възмущава се от постъпките на героя, но не прави нищо, за да му противодейства...