Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.

Ботевата визия за смъртта на героя Горда и свободолюбива натура, Ботев превръща живота и творчеството си в борба, посветена на свободата на България. Няма друг поет и революционер в нашата литература, който така тясно да свързва в едно творчеството си..

1. Първа публикация – в Стенен календар за 1876 г. под портрета на Апостола. 2. Редакции на стихотворението – първа редакция със заглавие "Дякон Васил Левски" във в. "Нова България", бр. 22 от 12 август 1876 г.; този вариант по всяка в

Одата е написана през 1883г. След освобождението България изглежда малка, мрачна, изостанала в сравнение с другите европейски държави. Чуждопоклонници и отцеругатели започват недостойно отричане на всичко българско...

Замисълът за създаването нa творбата откриваме в авторовата бележка, поставена под текста: "Написано в ответ на единодушни тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България...

На великия поет и писател Иван Вазов е отсъдено да осъществи генерални процеси, които го превръщат в основоположник на следосвобожденската ни литература и творец на народа. За него България е голямата мярка, с нея той оценява и хората, и събитията

Макар и малко живял, Ботев като всяка голяма личност е имал биография, по-богата със събития и промени от хора, прекарали на земята много повече години. В неговия кратък живот проблясват Одеса, завръщането от Одеса в България.....

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

Възгледите на Христо Ботев за човека и света, отразен в публицистиката му Всеки опит да се очертае и обговори мястото на личността и делото на Христо Ботев в духовното пространство на България се изправя пред ограничените възмоьности на словото...

Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения. Художествените му текстове възпяват красотата на отечеството, отразяват българската история, пресъздават народната участ, изграждат достойни образи на България и на българите.