Изборът, свободата и смъртта; малкият и големият социум в стихотворенията на Ботев.

Самият Ботев споделя: " Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят."

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение, което пък е постижимо само чрез борба - единствен път на избавление...

Лирическият герой в поемата на Христо Ботев "На прощаване" е верен на избрания от него път към свободата на народа.

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

Христо Ботев тръгва по пътя на безсмъртието само с двадесетина стихотворения, но те са шедьоври, защото звучат общочовешки с идеите за борбата и за свободата като висша ценност и нравственост...

В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

Вазовата повест "Немили-недраги" е правдив и тъжен разказ за живота на хъшовете, на онези немили-недраги, които робството е обрекло на страдание, но е запазило в сърцата им неумолимия копнеж на свободата и жажда за подвиг.

Интерпретативно съчинение върху мотива за свободата и смъртта в стихотворението "На прощаване" на Христо Ботев.

Творчеството на Христо Ботев е художествено осмисляне на пътя от робството към свободата, който извървяват най-добрата част от нашата интелигенция и народът като цяло в последната фаза от османското владичество. Тази поезия е просмукана с неповторимия...