Родината и родното в лириката на Иван Вазов. Творческото наследство на Вазов. "Българският език". Хъшовете – герои и мъченици. Нравственото израстване на българина в романа "Под игото". Обикновеното и необикновеното в образа на баба Ил

Българският периодичен печат се създава през 40-те години, когато се появяват необходимите предпоставки: политически условия, издигане на просветното равнище и грамотността, създаване на навика за четене, поща и печатници...

Когато прочетем тези две Вазови стихотворения, откриваме, че те имат много сходни черти, което дава възможност да бъдат разгледани заедно. И "Българският език", и "Опълченците на Шипка" са оди, което определя близостта на поетическото

Иван Богоров – живот и творчество. "Българский орел – известник граждански, търговски и книжовен". Българският пътепис през Възраждането.

Българският свят през погледа на Алековите фейлетони Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази...

Популярното стихотворение "Българският език" е създадено в първите години след Освобождението, за да отговори на една насъщна духовна потребност – защитата на родното слово като елемент от цялостната защита на Вазов върху посегателството – отвът

В нашето историческо битие защитаването на родното слово е проблем с оцеляването ни като народ.Иван вазов създава одата "Българският език" след Освобождението.

Бунтовникът е силна и страстна натура, закърмена с борческите стремежи на българският на – род. Причината да вземе съдбоносното решение се дължи на две силни контрастни чувства, които изпълват душата му....

Като творец и верен син на своя народ, Иван Вазов смята за свой неот­меним дълг и призвание да работи всеот­дайно за утвърждаването на онова родолю­биво чувство, без което е невъзможно да съществува България, българският род и не­говото слово.

Ролята на езика за утвърждаване на националния идеал според стихотворението "Българският език" на Иван Вазов.