Цикълът "Епопея на забравените" от Ив. Вазов е посветен на най – изявените личности и най – великите събития от епохата на Българското възраждане.

Желанието на Вазов е чрез "Епопея на забравените" да изгради пантеон на великите личности от Възраждането. Създаването на "Епопеята" се свързва с основен проблем във Вазовата поезия след Освобождението – мотива за изгубения идеал и нуж

Одата "Левски’ започва с признанието на лирическото АЗ,с предистория на Левски и мотивите му да напусне манастира. Но расото и брадата не го помирява с Бог като най – силната му страна е избора да напусне...

Одата "Левски" е първата от цикъла "Епопея на забравените" и като че ли в най-пълна степен успява да превъплати модела на легендата. Това вероятно не е без връзка с процеса на спонтанна народна канонизация на Левски като "народен

Подвиг и саможертва в одата "Опълчнците на Шипка" от Иван Вазов.

Във всяка една от дванайсетте оди на цикъла "Епопея на забравените" Вазов възвеличава върхови прояви от нашата история, които всеки българин трябва да знае и помни, за да черпи от тях национално самочувствие.

Одата "Опълченците на Шипка" е силно художествено творение, в което авторът прославя храбростта, смелостта и изключителното жертвено родолюбие на опълченците...

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и

Върхът става бойна линия. За опълченците той е "страшний редут", където ги застигат жажда, жега и смъртна умора. Защитниците преодоляват трудностите, защото съзнават, че ако отстъпят, ще загине мечтата за свободата на отечеството...

Езикът и нацията определят принадлежноста на един човек към неговите корени.Позицията на човека към езика на нацията определят неговото национално самосъзнание и родолюбие.От такава позиция Иван Вазов посяга към одата,мотивиран от парливата болка от...