Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.

В частта "Бай Ганьо у Иречека" се разкрива още един фрагмент от образа на Б. Г. И тук като въведение служи разговорът между приятелите от "Весела България"...

Вазовият лирически цикъл „Епопея на забравените” отразява големия творчески конфликт на поета с духовните реалности на следосвобожденска България..

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоките на Вазовото творчество. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото...

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Авторът се вълнува от различните му аспекти – историята, духовността на българския човек, езика, природата.

Превърнал се в "жива история" на националните ни съдбини,Иван Вазов възторжено възпява всичко родно.Самият той споделя:"Дадох всичко добро, което имах, за България"...

Когато трябва да се установи сигурното литературно наследство на Чинтулов, ние се намираме пред особени затруднения, поради факта, че той, като автор на пламенни бунтовни песни, живял в робска България...

Ботевата визия за смъртта на героя Горда и свободолюбива натура, Ботев превръща живота и творчеството си в борба, посветена на свободата на България. Няма друг поет и революционер в нашата литература, който така тясно да свързва в едно творчеството си..

Създава се в преломно време в историята на България; времето на духовна, политическа, икономическа самостоятелност. Решаващ фактор е печатното слово. Възрожденската книжнина обединява народа, повелява се от идеята за самостоятелна държава....

Речта на Странджата е ключов момент в повестта "Немили-недраги".Думите на стария знаменосец разкриват нравствената същност на хъшовете,тяхната любов към България,борбеността и жертвоготовността им.