"...Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах" Паисий....

Българският народ между мрака и светлината "Паисий",Иван Вазов. Наранен и разочарован от деморализацията на българското общество и настъпилата забрава на великото историческо минало, в първите години след Освобождението, Вазов създава цикъла &qu

Произведението “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. Появата на творбата е изпълнение на един от формалните белези на задължителния цивилизационен модел от втората половина на 18 век.

Характерна специфика притежават много от творбите в "Епопея на забравените", каквато е например одата "Паисий". Тук Вазов ни запознава с историческа личност, с цел да я запази в съзнанието ни, в съзнанието на българския народ...

Произведението "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. То олицетворява, засилва и подхранва започналия по това време сред българите процес на изграждане на национална идентичност.

Произведението “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. Появата на творбата е изпълнение на един от формалните белези на задължителния цивилизационен модел от втората половина на 18 век..

Новата българска литература започва с периода на Възраждането. Време на скъсване със средновековния мироглед, преодоляване на религиозно-феодалната концепция за света...

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е "История славянобългарска", написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк.

„История славянобългарска” е дело на един духовен титан – оня, когото ние наричаме със скромното монашеско име Паисий Хилендарски. Паисий е личност, изпреварила времето си, прозряла общесвеното развитие на бъдещия век....

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.