За всеки, който схваща творбата като уравновесена, хармонична и вътрешно обусловена цялост, този обширен повествователен отрязък изглежа като неуместно и неприлично "чуждо тяло", разсичащо със своите литературни излишества прекрасната органика н

Ентусиазмът им е голям. Техните действия и усилия показват, че те наистина искат да бъдат част от "достойното" общество, да знаят нещо повече за света около тях и да се развиват като хора и личности.

В четвърта глава ("Пак у Маркови") домът е разгледан като лично пространство. Той е свят на конкретните личности, сакрален свят. Домът е мястото, което българинът пази от посегателство. Това е интимният свят, в който постепенно нахлува новото.

Както и други национални шедьоври, влезли в съкровищницата на световната литература — както "Пан Тадеуш" на Мицкевич, както "Клетниците" на Юго — най-хубавият роман за България е писан в изгнание.

В съзнанието на българина историческата епоха, известна като Възраждане, се отъждествява с национална пробуда...

Като духовен водач на народа, забравил своите идеали след Освобождението, Вазов се наема да възроди образите на онези герои, дали живота си в името на Отечеството...

Главен герой в първа глава на романа "Под игото" е чорбаджи Марко. Образът му е представен чрез пряка авторова характеристика и чрез неговите постъпки, реч и действия.

Израстването на народа и духовното му освобождение. Интерпретация на текста на главата "Пиянство на един народ".

Главно място в романа е за подготовката на Априлското въстание, и това не е случайно, защото тогава съзнанието на българина се променя.

В романа "Под игото", Иван Вазов описва състоянието на българското общество в месеците преди и по време на Априлското въстание. Авторът сравнява това състояние на българския дух като "пиянството на един народ".