Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е “жива история” и “отзвук на духа народни”, с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност..

Базовото художествено изображение на „лудите" - романтични герои, идеолози на бунта, които се противопоставят на робското примирение и покорство; възвишеният идеализъм на революционерите, чиято апостолска мисия се извисява над егоистичната житейска..

Аз бях сираче от дете и от много години живеех под един покрив с Хаджи ровоама.Тя ме беше прибрала за храненица, а после ми направи "послушница” в метоха и ме облече в черни дрехи. Сега бях учителка на девойките от първия клас, а заплатат ми беше хил

България и до днес избива комплекси за това, че е била под робство, че е била твърде дълго под робство. И не се опитва да забрави това, а тъкмо напротив.....

1. Първа публикация – в Стенен календар за 1876 г. под портрета на Апостола. 2. Редакции на стихотворението – първа редакция със заглавие "Дякон Васил Левски" във в. "Нова България", бр. 22 от 12 август 1876 г.; този вариант по всяка в

Цялото творчеството на Иван Вазов е подчинено на България и на всичко онова, под което разбираме "родно". Фигурата на Иван Вазов е неразривна част от духовното пространство на България и сакрализира националната ни идентичност по неповторим начи

Замисълът за създаването нa творбата откриваме в авторовата бележка, поставена под текста: "Написано в ответ на единодушни тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България...

Семантика на заглавието – " Майце си" – на майка ми… Формата е стара заимствана от народните песни. Стихотворението е монолог под формата на изповед. За първи път Ботев се откъсва от темата, в която майката и родината са тъждествени...

Цикълът от 12 стихотворения под общото название "Епопея на забравените", възпяващи звездните мигове и героите титани на "най-българското време" от националната история...

Ретроспективната национална библиография (РНБ) е първата форма, под която възниква националната библиография (НБ) в света. Тя възниква през XVI в. и е сложно културно явление, обусловено от историческото формиране на нациите като отделни социални единици.