Човекът е социално животно, което преживява света посредством своята психика. Тя е явление, което възниква при срещата на две "тела" – едното е околната среда, а другото е нервната.

Със създаването на света се появява и човекът. Още от раждането си той започва да се бори така да се каже със зъби и нокти за своето място в обществото. Преминава през много изпитания, за да се изгради като личност...

Човекът съществува, вярвайки в непосредствения опит, в истината. За тази цел е необходимо да изследва природата, да се замисли за нея сериозно и задълбочено, като се вглежда в себе се и осъзнае точните си измерения...

Животът е сложна игра. В нея човекът представлява пионката, която е най-важната част...

Човекът е личност не като социално същество (философско есе)...

Осмисляйки заглавието, в моето съзнание се пораждат няколко въпроса: какъв е човекът, достигнал до тези прозрения и какъв е поводът да стигне до тях...

Проблемът за произхода на живота, за неговата същност и специфика са занимавали хората от дълбока древност. Застанал на върха на пирамидата на еволюционното развитие, човекът се опитвал да разкрие една от най – големите загадки на природата...

Човекът е мяра на всички неща този ренесансов принцип е част от големия механизъм

Хилядолетия наред човекът е изучавал Вселената съзерцателно . Мисълта му се е измъкнала от черупката на всекидневието и устремено се е втурнала към изумителното небе, към тайнствения свят на звездите......

Човекът заема особено място в света. Той не притежава цялата истина за нещата. За да потърси отговор на въпросите, които го вълнуват, за да открие истината за нещата, които го заобикалят...