Трагизъм в поезията на Хр.Смирненски. Страданието и героизмът винаги вървят в непосредствена близост със смъртта. Никой наш поет не е отделил повече място на смъртта в своето творчество от Смирненски. Образът на смъртта - виждаме го да тегли...

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.

Колкото и общо да звучи подобно твърдение, то има своите дълбоки основания. Целият трагизъм на човешкия живот е побран на нейните страници - трагизъм, идващ от недълготрайността на човешкото щастие и доминантата на страданието.

В своето произведение "Зимни вечери" Христо Смирненски представя по изключителен начин страданието на онеправданите хора.

Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

Страданието, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски.

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

В стихотворението "Старият музикант" Христо Смирненски представя страданието на един социално слаб човек с цел да събуди състрадание.

В творбата "Зимни вечери" поетът Христо Смирненски влага последни сили от творческия си живот,за да сподели със свойте читатели за страданието в предградието. Произведението е писано през зимата на 1922-23 година.