„Звено" е ако не етап, то „преход между два периода в българската литература, както времето, в което се появи то, е преход между две епохи. Константин Константинов, „Път през годините" (1966)

Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.

След като със своето заглавие то насочва читателя към конкретната, обществено злободневна трагедия на малкия и героичен народ, в по-нататъшния си развой то вече нито един път не използува определението "арменци"...

Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла "Зимни вечери" в края на творческия си път. Изборът не е случаен.

Яворовата творба "На нивата", публикувана за първи път в сп. "Ден", кн.11-12, през 1896 г., носи типичните белези на ранна поетична изповед, в която преобладават минорните жалейни мотиви.

По същество стихотворението е продължение на специфичния за твореца от ранния му поетически сборник "Мост" и стихотворения като "Път", "Колите", "Стаята" образно – символен път....

Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

Целият творчески път на Яворов е съзнателно устремен към драмата.

За пръв път в българската литература Елисавета Багряна откровено и убедително пресъздава душевните преживявания, копнежи, мечти и желания на жената...

Да си припомним оная идилична картина, когато за първи път авторът описва Ния – шуртящата в зеления двор чешма, яркото слънце, смеховете на младите момичета...