Анимализма има традиции в българската литература. Неговите корени се откриват още във фолклорните приказки за животни, в които се отразяват древните представи на човека за природата: анимизъм, антропоморфизъм и тотемизъм...

Методически анализ на урок по литература от 9-ти клас; тема: Гледните точки за човека в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Трагизъм в поезията на Хр.Смирненски. Страданието и героизмът винаги вървят в непосредствена близост със смъртта. Никой наш поет не е отделил повече място на смъртта в своето творчество от Смирненски. Образът на смъртта - виждаме го да тегли...

Димитър Иванов Бояджиев (18 май 1880 — 12 юли 1911) е български поет, един от първите майстори на елегията в българската литература, наред с Димчо Дебелянов.

Ивайло Петров е сред изявените български съвременници писатели. Творчеството му е интересно и жанроово разнообразно. То обогатява нашата литература с нови теми и нетрадиционен поглед върху познати проблеми. Ивайло Петров създава различни по жанр творби.

Поезията след 1944 година до наши дни. 20-те години е времето, в което българската поезия се отличава с мощни естетически конфронтации. Особеност е богатството на лирическите дискурси...

Творчеството на Далчев е образец на тъй наречената "предметна поезия", която сменя поетиката на символизма в българската литература. В нея най-често предметната образност е съчетана със силни мисловни и емоционални енергии...

В нашата следосвобожденска литература Пенчо Славейков заема особено място, гради нов поетически свят. Оригиналната, противоречива и силна личност на този пръв модерен български поет и културен идеолог внася оживление в литературното творчество.

Христо Смирненски се утвърждава като един от първите поети на града в българската литература.В неговата поезия градът е място преди всичко на социалната конфликтност и безнадеждността.

Йовков е в духа на романтичните традиции в класическата литература, използва един устойчив художествен модел, базиращ се върху успоредяване на идеята за духовното прераждане на грешника с идеята за смъртта като най-пълноценностна проява на изкуплението.