Димчо Дебелянов е едно от емблематичните имена на българския символизъм. Творчеството му – заедно с това на Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев – е част от небивалия разцвет на лириката ни в първите десетилетия на ХХ век.

"Навътре към чуждото - стратегията на едно творчество": Едва ли има български писател, който до такава степен да експлоатира "чуждото" в творчеството си, както димитър димов. трудно ще намерим негово произведение, в което поне един от

Димитър Иванов Бояджиев (18 май 1880 — 12 юли 1911) е български поет, един от първите майстори на елегията в българската литература, наред с Димчо Дебелянов.

Тази творба продължава традицията на сагата в българската литература, започнала от Елин-Пелиновата повест "Гераците" като проследява съдбата на няколко поколения от рода на Глаушеви....

Първата основна черта, обединяваща трите романа, е силният интерес и удивителната със своята изтънченост чувствителност към чужди културни светове, към непознати манталитети и нрави, картини и звукове.

Изследователите на творчеството на Димитър Талев основателно твърдят, че "Железният светилник" е най-значителната творба на писателя.

Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в "Осъдени души", тютюнът в "Тютюн").

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година.

"Тютюн" е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл се свежда до тема от Стария Завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика

Романите на Димитър Димов поставят универсалните философски проблеми за смисъла и стойността на човешкото съществуване, за ценностите в него, за пътуването на идеала и постигането на мечтите...