В "Тавански спомен" Валери Петров рисува пред нас един необичаен и доста приземен, почти битов облик на най-нежното чувство, което свързва сърцата на влюбените.
Това че като не умеем да го разбираме, не го уважаваме, присмиваме му се и го отхвърляме? Или това, че ни показва, че сме се превърнали в бездуховни консуматори, нискокултурни и безчовечни същества?
В поемата "Тавански спомен" Валери Петров насочва вниманието ни към привидно обикновените неща, случки и преживявания, концентриращи във същността си етичните максими, живеци на човешкото съществувание и многобройни превратности.