Александър Кьосев - "Сън" на Вапцаров и голямото сънуване на левицата За днешния читател има две възможности. Той или е напълно обръгнал от пост-вапцаровските клишета на комунистическата пропагандна машина и стихотворения като "Сън" за

Събитията в романа визират около две десетилетия от втората половина на двадесетте години на 20 век до средата на четиридесеттe.

Повестта е история на една лична драма, двойно рамкирана от картините на две войни.Като своеобразно мото, вплетено вътре в самото повествование, се откроява афористичното прозрение на автора: "няма нищо по-тягостно от повторението на миналото."

Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.

Вярата е основният ценностно натоварен образ в поезията на Вапцаров.Съгласно идеята на пролетарската поезия за търсене на един по -справедливо устроен свят битието,подобно на митологичните модели,се разделя на две ясно и контрастно отделни части:...

В естетическата система на Смирненски се съчетават и допълват две основни начала- противоположни и взаимно отричащи се: сложно се преплитат трагичното и оптимистичното...

Творчеството на Елин Пелин се появява през деветдесетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село

П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

П. К. Яворов е “мрачният” поет на своето време. “Млад -/ на младост зноя” не усетил; застинал в “мисъл тъмна”, която “коса на смърт размахва” срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от “непонятен тласък”...

„Звено" е ако не етап, то „преход между два периода в българската литература, както времето, в което се появи то, е преход между две епохи. Константин Константинов, „Път през годините" (1966)