Драматизмът в творчеството на Яворов - литературно интерпретативно съчинение..

Едно от произведенията на Яворов, елегията „Заточеници”, интерпретира трагичната същност на подвига саможертва.

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

П. К. Яворов е “мрачният” поет на своето време. “Млад -/ на младост зноя” не усетил; застинал в “мисъл тъмна”, която “коса на смърт размахва” срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от “непонятен тласък”...

След Ботев, Яворов е вторият български поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път...

В тази курсова работа се прави съпоставка между тъмната и светлата страна на любовта в лириката на Яворов.

Винаги когато се докосвам до поетиката на Яворов, се озовавам в или пред един абсурд, който не бих могла да определя по друг начин освен като "абсурд на не-отскока".

Страданието на човека е основна тема в творбата. Свобода, родина и борба са исторически идеали, вписващи се в битието на всеки народ. Доминира националната идея, духовният облик и уникалната историческа съдба ...

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма.

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.