Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.
"По жицата" е разказ за човешката съпричастност и състрадание към чуждото нещастие, без които животът е немислим. Героите са поставени в на пръв поглед една обикновена ситуация, в която са подложени на изпитание вярата, състраданието и надеждата
Йордан Йовков е сред онези писатели, които се вглеждат дълбоко в човешката душа и търсят в нея красотата, добротата, състраданието. В произведенията му винаги присъства надеждата. Тя е дирята, която води към спасението...
Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време.
Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.
Творбата на Ивайло Петров е литературно явление, част от новата българска литература, което носи особена сетивност и особен поглед към света на миналото, несрещан у писателите, творили преди него.
Творчеството на Йордан Йовков принадлежи към една от най-значителните тенденции в развоя на българската литература през 20-те и 30-те години на века...
Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, които се губят в историческата и художествена памет на времето.