Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

За съвременниците му личността на Яворов е противоречива, дори неразбираема и загадъчна. Яворовата трагедия напомня по своята неизбежност античните. Критици и изследователи го наричат по различен начин - "поет на нощта"..............

Естетиката и философията на модернистичната, и в частност на символистичната, поезия са свързани с копнежа на лирическия Аз да улови хармонията.

Понятието "трагизъм" означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието "страдание".

Кратка и пълна тема по "Измеренията на злото в човешката и социалната съдба в Градушка"

Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най- популярните му творби. В тях - от "Калиопа" до "Демон", от "Ще бъдеш в бяло" до "Стон", от "Пръстен с опал" до "Затмение" - любовта е пресъздад

Стихотворението "Маска" Яворов пише през 1907 година в Нанси..

В творчеството на Яворов любовта попада в един двуполюсен, режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговото творчество.

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

Изтощен от труда, той се завръща в дома си за кратък отдих. Но няма спасение от бедите, няма почивка за изстрадалата му душа. Върху главата му се е струпала друга, социална напаст..